Стрес и страх

office_stress“Фактор за появата на болести е стреса. Дълго продължаващият стрес или затлъстяването(което често е следствие на стреса – бел. на автора), предизвикват отделянето на така наречените “хормони на стреса” (глюкокортикоиди). Те повреждат и разрушават невроните в региони на мозъка, които са ключов фактор за запаметяването. Това нарушава нормалното действие на имунната система и следствията са известни. Продължителното излагане на клетките на действието на глюкокортикоидите има същият ефект. Добър начин да се оттървем от стресовите хормони е чрез физически упражнения. Подложените на високи нива на стрес хора се “износват” бързо.”
из “The Black Book” от ивомир

Ако направим анализ на причините , пораждащи страх, и п отърсим отговора на въпроса какво представлява той, ще трябва да разгледаме биологичната му същност.

При опасност определени зони от мозъка (амигдала и хипоталамус) се активират, като дават физически отговор на страха. В това състояние химическите вещества адреналин и кортизол (хормон на стреса) се изливат в кръвоносната система, като предизвикват конкретни физически реакции:

  • Сърцебиене.
  • Повишаване на кръвното налягане.
  • Стегнатост на мускулите.
  • Изострена чувствителност.
  • Разширени зеници (така зрението успява да регистрира повече детайли).
  • Изпотяване (ако тялото ще се бори, противникът няма да успее да получи добър захват, заради плъзгавостта, породена от потта).

Хората, които са преживели такива усещания, добре познават симптомите. Биха могли дори да прогнозират, кога ще настъпят, както и да почувстват, кога ще започнат да намаляват.

Какво допълнително може да се каже за страха?

headacheСпоред психолозите страхът е чувство на безпокойство, изпитвано при наличие на опасност или при мисълта за нея. Психоаналитиците разграничават ясно страха (има се предвид този, предизвикан от съществуващи събития и обекти) от невротичния страх. Първият е реакция на заплаха. Вторият е безпредметен страх и е мъчително чувство за вътрешен дискомфорт, при което човек има усещане за неясна, близка опасност, пред която се чувства безпомощен и обезоръжен. В зависимост от интензивността и продължителността страхът може да се прояви под формата на афект, емоция или стрес.

Афектът е краткотрайно и изключително интензивно преживяване, което се изразява бурно и възниква в отговор на определено събитие. Например, ако насреща ви излезе разярено куче, вие реагирате веднага – опитвате да се защитите или да избягате.
Емоцията е по-продължително състояние. Тя може да е породена както от реална, така и от въображаема ситуация. Например, ако ваш близък е болен и вие се тревожите за него.

Стресът също е продължителен, но е по-интензивен като преживяване от емоцията. Той обикновено се предизвиква от събитие, което нарушава обичайния ни ритъм на живот. Примерите могат да бъдат многобройни – смяна на работното място и на социалната среда, раздяла с любим човек, смърт на близък и др.

Стрес в ежедневната реч обозначава състояние на силно нервно напрежение, провокирано от отрицателно физическо или емоционално въздействие. В областта на психологията говорим за по-широко понятие, при което е без значение дали влиянието над човека се възприема от него като приятно (положително) или неприятно (негативно). Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени. Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши организми без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания. Съществуват две негови разновидности:

Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:

  • екологична система, обществени бедствия;
  • социално-икономически фактори;
  • лични инциденти;

Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други. Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, забележимо и интензивно и с които личността не знае как да се справи. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната му липса означава смърт. Сам по себе си той има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката реагират на измененията на околната среда, които застрашават индивида. В тези ситуации преживяването мобилизира в максимална степен персоналните способности за реакция и преодоляване на промяната. От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:

Ситуативен стрес — след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;

Хроничен стрес — човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда;

Посттравматичен стрес — преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена, а едва след това — обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго.

noose_tieДепресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това усещане продължи повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за заболяване, известно като “клинична депресия”. В кулминацията си депресията може да се певърне в маниакална, което според учените, занимаващи се с проблема, сред които са Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Алфред Адлер и др., е основна предпоставка за развитието на шизофрения. Фройд и Юнг дори разглеждат маниакалната депресия като ранен, първоначален стадий на шизофренията.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия и апетит, безсъние, апатия и мисли засамоубийство, повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория. Депресията е форма на агресия, само че насочена към самите нас. Често в такова състояние човек обвинява за всичко себе си, защото се страхува.

“Как изглеждам в очите на другите?” е основен въпрос. Депресираният смята, че печели чуждите симпатии, страдайки. Този метод, дал в началото “добри” резултати, кара личността да се придържа към него, да търси все нови и нови форми и начини, за да получи внимание, съчувствие и симпатия. Ако има ефект, се появява мотив за развитие на новооткрития “талант”. Това води до мисли, от които не можеш да се откъснеш, до пристрастяване. Веднъж попадналв кръговрата на подобни нагласи и поведение, които сам си е създал, на депресирания му е невъзможно да излезе от блатото на самоунищожението. Ако сте регистрирали някакви симптоми у вас на вербална агресия, индиректна агресия, агресивно недоверие и вина след агресия, вие най-вероятно сте податлив и на депресия. Според теорията на Ханс Селие стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в три фази:

  1. Фаза на тревога – соматичен израз на активацията на защитните сили.
  2. Фаза на съпротива.
  3. Фаза на изтощение – при дълго действие на стресогенния агент.

fearСтрахът не ни позволява да се адаптираме към околната среда. Понякога той е полезен. Когато ви предстои да излезете пред публика, лекият страх помага да се концентрирате и фокусирате върху детайлите и по този начин ви предпазва от провал. Такъв страх е приемлив. Той не нарушава ритъма на живот. Съществува друг вид, който ви изважда от контрол и предизвиква ужас от нещо, което всъщност не може да ви навреди. Може да прерасне до нива, които ще ви накарат да напуснете мястото и да изоставите задълженията си. Страхът е във вреда и когато постоянно се притеснявате за събития, които още не са се случили. Когато е ориентиран в бъдещето, се нарича още тревожност. Дори когато дадена опасност вече е изпитвана, тревожността продължава да съществува, защото личността не знае какво предстои и не може да контролира последващите събития. Дали е истина твърдението: „Ако признаем, че изпитваме страх, проявяваме слабост и останалите могат лесно да ни манипулират и да се възползват от нас”? Не! Това е грешка! И е най-голямата заблуда! Изтласкването на страховете не води до изчезването им. Единственият начин да се справим с тях е открито и честно да си ги признаем, да ги осъзнаем и да работим за преодоляването им. Казахме, че когато човек се страхува, от хипофизата му се отделят хормони и невромедиатори (химични молекули, пренасящи информация между невроните), които достигат до всяка клетка на организма. Ако непрекъснато мислите за ситуация, която ви плаши и я преживявате, то настъпва момент, в който клетките на тялото ви не могат да функционират нормално, без да получат нужната доза хормони. Последствието – стрес и пристрастяване към този саморазрушителен начин на мислене. Вече е доказано, че кортизолът, адреналинът и норадреналинът – хормоните, които се отделят, когато се страхуваме, понякога предизвикват сериозни здравословни проблеми. Резултатите могат да се разпределят в три категории:

  • Лека форма – заболявания (настинки, грип и… дори рак).
  • По-тежка форма – депресия и др. психически отклонения, поради пристрастяване и невъзможност да излезеш от водовъртежа.
  • Най-тежка форма – несправяне на съзнанието със саморазрушителния начин на мислене. Ето защо трябва да си дадем сметка за ситуацията. Нужно е стъпка по стъпка да преборим страховете си или, най-малкото – да ги приемем. Заради самите нас, заради здравето ни, заради собственото ни щастие и това на хората около нас.

Страхът е граница, която сами сме поставили и не искаме да преминем! И смятаме, че тази въображаема стена ни предпазва, но дали наистина е така?

Всяка стъпка към съзряване е свързана с безпокойство, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, с които не сме се сблъсквали и в които още не сме преживявали себе си. Непознатото, което предстои да се направи или изпита за пръв път, носи и тревога – наред с удоволствието от приключението и с радостта от риска. И тъй като нашият живот винаги е насочен към нещо далечно и все още неясно, страхът ни съпровожда непрестанно. Дали той трябва да изчезне напълно? Естествено, че не. Но можем да премахнем онези вкоренени дълбоко в нас бурени, които ни „спъват“. Да се освободим от това, което ни пречи да бъдем здрави, творчески личности. Наистина, какво по-хубаво от това да не се опасяваме, че е възможно да сбъркаме. Да не се стресираме „какво ще кажат хората”. Да не се боим да търсим новото, недоказаното, несътвореното! Страхът е чувство, свързано с онази част от нашата логика, която ни провокира да се подчиняваме на определени рамки, норми и обичаи, с които не сме съгласни. Все пак никой не иска подобно нещо, нали? Но в същото време трябва да се „съобразим” с порядките, създадени от обществото. Този парадокс води до страх. Единственият начин да го избегнем е да въведем хармония и ред във всичко около себе си. Как? Като анализираме. Да направим дисекция на причините, които ни карат да се боим, като заявим съществуването им и ги осмислим. Приемането и овладяването на страха означава напредък и ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното, отхвърлянето на чувството и на стълкновението с него ни „покрива“ като стъклен похлупак. То препятства нашето по-нататъшно развитие и ни принуждава да се изолираме от света.
из “ПОЗИДНЕВНИК – дневник за позитивна трансформация” от ивомир