Теория на торсионните полета – Заключение

Страница 11 от 11

Пространството и времето са многомерни поради което съществуват паралелни светове с по фини енергии и по-различни закони например света на чувствата, света на мислите, причинния свят, духовния свят и др. Физическия свят е отражение (проекция) на света на висшата реалност, а светът на висшата реалност е безкраен, вечен, неизменен. В него отсъствуват категории като пространство, време, движение, еволюция, раждане, смърт. Информацията е формата на всичко, тя е потенциал на бъдещата енергия. Във финия свят протичат главно процеси на информационен обмен. Полето на съзнанието поражда всичко и нашето съзнание е част от него. Нивата на съзнанието са различни и най-финото от тях е вечно. Задачата на човека е да подобри енергийния потенциал на своята Душа т.е. да увеличи собствената честота на своето торсионно поле и да я приближи до честотата на торсионното поле на енергията на Светия Дух. В този смисъл това е енергийно очистване. Колкото повече е развит нервния център на сърцето със своята устременост към нравственост, толкова е по-висок творческият потенциал на човека. Музиката, природата, мантрите, колективната медитация са мощни естествени източници на торсионни полета с дясно въртене т.е. с благотворно влияние и поради това се използуват за изчистване на чакрите. При подобряване на енергийния потенциал на човека той започва да чувствува прохладни вибрации на дланите. Това е усещане на енергийния потенциал на Светия Дух. Тогава автоматично се изменя менталното състояние и следователно модела на поведение. Само висшите нравствени постъпки се отразяват във висшето духовно съзнание което е вечно, останалото съзнание е преходно. Човек възприема информацията на Космическия разум в безмисловно състояние. Контактът между хората и Бога се осъществява чрез Светия Дух. Този най-висш Дух, обаче е много по-всеобхватен и всемогъщ от каквато и да е човешка представа за Духа изобщо. Само при сливането на съзнанието на човека със свръхсъзнанието на “Твореца” може да даде възможност на човека да твори Реалността наравно с Бога. Една много слаба и ограничена представа за “пътищата Божии” ние можем да добием чрез теорията на торсионните полета.

Бог желае съвместното творение и радостта за всички от Неговото съзерцание. Рождението, в което частичките от всичко ще се включат в едно ще донесе радост за всички. Човек новото творение ще създаде и себе си ще претвори в безкрайността чрез възраждането свое, повтарящо се вечно. И сам, и многократно умножен, излъчвайки светлина незрима в единство слята, Вселената ще управлява. И на живота радостта на всичко той ще подарява. Бог всичко му е дал, дори от Него помисленото в бъдеще. Действителността трябва да се определя със себе си. Вселената представлява мисълта, от мисълта се е родила мечта, отчасти е видима в материята тя. Когато до края на всичко стигне човек, ново начало и продължение ще открие мисълта му. От нищо възниква новото прекрасно раждане, като отразява, човешкия дух, стремежа, Душата и мечтата на човек в себе си.

Човек е безкраен, вечен, в него са творящите му мечти. “В цялата Вселена една тайна съкровена да разкрие никой не успява – каква е силата, с която планът материален е бил сътворен, къде и в какво са свързващите нишки в него и в същността вселенска като цяло. И как, за сметка на какво планът способен е сам себе си да възпроизвежда?  Тогава много същности вселенски започнали да се обръщат към човека. Те и до днес към него се стремят. И днес редица хора съобщават на околните, че невидим някой от Космоса с тях говори и себе си нарича разум, добра сила. И тогава, в началото, те към човека се обръщали ту с назидание, ту с молба. И една е същността на всичките въпроси, но маскирана различно: “Кажи, как и с каква сила Земята сътворена е, с всичкото живеещо на нея, и ти от що създаден си, велик човеко?”  И той започнал да изисква отговор от Бога. А Бог не само че не отговарял – Той опитвал се да вразуми човека и молел се синът Му тоз въпрос от мисълта си да изтрие: – Мой сине, моля те, твори. На теб е дадено в земния простор и в световете други да създаваш. В реалност ще се претвори помисленото в мечтите ти. Аз за едно те моля – не се опитвай, не търси каква е силата, с която всичкото се твори. Бог се опитвал да го предпази от беди и вселенските войни да предотврати. Ако се разкрие тайната на сътворението, тогава във Вселената на другите планети би могло да възникнат форми на живот, по сила равни със земните. И двете сили биха пожелали да се изпитат една друга. И тогава би могла да започне вселенската война. По-добре принципът на творчеството (вдъхновение и сътворение) да остане в тайна.

Гордостта и егото спират вдъхновението и сътворението. Те карат хората да мислят да създадат нещо по-съвършено от това, което съществува. Оттам е и стремежа да се разглоби всичко и да се види как действува същността му. Те мислели : “На всяко нещо ти опознай строежа, тогава ще се възвисиш докрай”. Това е причината за днешните беди и за отдалечаването от Божественото съзнание, от творчеството, радостта и блаженството.

Само добрите дела, мисли, думи, чистите желания способствуват за усукването на торсионните полета надясно и влияят благотворно върху всичко живо. Тогава тези полета стават особено високочестотни и информационноемки. Само висшите нравствени качества,  Вишва Нирмала Дхарма, които са основа на чистата Божествена любов, любов без причина и очакване, любов заради чистата радост и вечното блаженство, любов която е едно с Истината и Познанието – може да създава най-фините информационни полета способни да създават и управляват цели светове, те са основата на живота, красотата и хармонията и са способни да усъвършенствуват сами себе си, те са безкрайни и вечни.

Ако Любовта във Всемира създава живота, то Мъдростта и Невинността го крепи, а Дхармата е тяхното проявление. Хармонията и Равновесието в Природата са външен израз на Мъдростта, а Радостта е усмивката на Мъдростта.

< Назад