Теория на торсионните полета – Структура на пространство-времето
Страница 4 от 11
Свойства на структурата на пространство-времето както и на ФВ (физически вакуум)
- Инертност
- Изключителна еластичност
- Неустойчивост на въздействие на външни полета т.е. възприемане и съхраняване на информация и мигновено разпространение във всяка точка
- Съхранение на информацията на холографен принцип
- Притежава геометрични свойства – метрика, размерност, кривина, сигнатура, абсолютен паралелизъм и др.
- Физически носител е на Световното поле на съзнанието.
Структура на пространство-времето на Вайценбек-Вейл
Неговата размерност е 10. В него съществуват две метрикитази на Риман описваща безкрайно малко разстояние между 2 точки и тази на Килинг-Картан, описваща завъртане на безкрайно малък ъгъл. В пространството на Вайценбек се използват конформните координатни преобразувания на немския математик Г.Вейл, които описват раждането на частици от вакуума, унищожаването им и взаимното им превръщане.
Структурата на пространство-времето на Вайценбек-Вейл се определя от структурните уравнения на Картан. Структурни уравнения означава, че те имат геометрическа природа и не съдържат физически константи. Те определят въртенето на Ричи (т.е. усукването на пространство-времето) както и връзката между Римановата кривина и въртенето на Ричи. Ако тези уравнения се запишат във спинорен вид (със спинори от различен ранг) тогава те се разпадат на геометризираните уравнения на Хайзенберг, геометризираните уравнения на Айнщайн и геометризираните уравнения на Янг-Милс.
Първите описват качествата и движението на елементарните частици, вторите описват общорелативистката електродинамика, а третите описват вътрешната структура на елементарните частици. Геометрията на пространството зависи от силите или от масите на телата т.е. пространството не е абсолютно и еднородно и геометрията му се определя от големината и разпределението на телата. Не съществува и абсолютно време, което да тече съвършено еднакво за всички тела. Щом пространството и времето са относителни то размерът на единицата за дължина и на единицата за време в подвижна и неподвижна отправна система ще имат различна големина. Движението на масите се предизвиква от изкривяването на пространството, а изкривяването на пространството се предизвиква от намиращата се в него материя. Също както около движещи се електрически заряди възниква електромагнитно поле, така и в пространството около всяко тяло възниква поле на привличане. Привличащите се тела изкривяват пространство-времето в което се движат. На свой ред това изкривено пространство-време (поле на привличане) определя движението на телата, техните траектории и скорост. Телата раждат поле, а полето управлява движението и поведението на телата. Частиците са устойчиви (местни изкривявания на пространство-времето), а полетата по-малко устойчиви и разпределени.